Радостта не е само мисъл или настроение. Тя е телесно преживяване, което оставя отпечатък в нервната система, в мускулния тонус, в дишането и дори в стойката ни. Когато сме щастливи, тялото запомня това състояние като модел – начин, по който се движим, гледаме, реагираме. Затова понякога, дори без ясна причина, едно познато усещане, мирис, движение или жест може внезапно да ни върне към момент на лекота и спокойствие.
С времето и под влияние на стрес, напрежение и ежедневни отговорности, тялото може да „забрави“ тези модели. Радостта не изчезва, но достъпът до нея става по-труден. Добрата новина е, че този процес е обратим. Чрез осъзнато внимание към дишането, движението, мимиката и начина, по който заемаме пространство, можем отново да активираме състояния, които вече са ни познати. Усмивката играе ключова роля в този механизъм. Тя не е само израз на радост, а и сигнал към мозъка, че тялото е в безопасност. Когато си позволяваме малки, автентични жестове на удоволствие – разходка, смях, пауза без вина – ние всъщност напомняме на тялото какво означава да се чувства добре. Радостта не винаги се „мисли“. Често тя се преживява първо физически, а после достига и до съзнанието.
